Beat 'n' Sound

The Flaming Lips

Те са най-известните синове на Оклахома. Те са чешитите, издали 12 албума, 2 от които бяха определени от критиката за шедьоври. Те са гордите собственици на три награди „Грами”, които наскоро се завърнаха на сцената с новия си албум Embryonic. Точно заради това ти предлагаме кратка биография на 25-годишната им кариера.

Кой знае къде щяха да са днес The Flaming Lips, ако глобалният феномен Nirvana и техният албум Nevermind не се беше случил в началото на 90-те. Улисани в търсене на все по-големи печалби, звукозаписните компании трескаво подписваха договори с гаражни банди. Точно по този начин Warner попадна на групата, за която става въпрос в момента. Тук нямаме намерение да теоретизираме дали тази практика разви или съсипа музикалната индустрия, тъй като твърде малко групи от онова време оцеляха до днес. Но Wayne Coyne и неговата банда чудаци и досега създават къде по-успешно, къде не толкова песни, които се харесват на критиката и публиката. И така вече 25 години.

Изгубени в 80-те

Всичко започва през 1983 г. в затънтеното градче Норман, в щата Оклахома, когато братята Wayne и Mark Coyne решават да сменят разпивките по баровете и футболните си екипи с музикални инструменти. Скоро към тях се присъединяват басистът Michael Ivins и китаристът Richard English. Година по-късно записват първия си албум - той е неофициален и единственият, в който вокалист е Mark Coyne. Не след дълго той напуска групата и оставя всичко в ръцете (и гласа) на брат си Wayne.

Първият им студиен албум се Hear It Is излиза през 1986 г. и е записан от същите музиканти, които правят и следващите два – "Oh My Gawd!!!" (1987) и "Telepathic Surgery" (1989). После Richard English е заменен от Jonathan Donahue.

The Flaming Lips - Shine on Sweet Jesus

Следващият албум In a Priest Driven Ambulance (1990) е първият записан с дългогодишния им верен продуцент Dave Fridmann. Звукът в него е съвсем нов за The Flaming Lips. Същата година бандата е забелязана в местен бар от скаут на Warner, който веднага решава да подпише с тях, въпреки че те едва не подпалват сцената.

Две години по-късно The Flaming Lips издават първия си голям студиен албум Hit to Death in the Future Head. Donahue напуска групата, за да се посвети н собствената си банда Mercury Rev. На негово място пристигат Ronald Jones и Steven Drozd.

През 1993 г. The Flaming Lips записват Transmission from the Satellite Heart без Fridmann. Албумът е посрещнат топло от критиката, а благодарение на страхотния сингъл She Don't Use Jelly бантата е поканена в шоуто на David Letterman. Песента е използвана и сериала "Beverly Hills 90210", както и шоуто "Beavis and Butt-Head".

Странни експерименти

"Clouds Taste Metallic", издаден през 1995 г., превзема сърцата на критиците, които възхваляват бандата и нейната оригинална музика. Въпреки това от комерсиална гледна точка албумът е неуспешен. След едногодишно турне, което започва почти веднага след предишното тригодишно, Ronald Jones напуска групата през 1996 г., като твърди, че е развил агорафобия (по-късно в документалния филм от 2005-а Fearless Freaks той признава, че си е тръгнал подразнен от пристрастения към хероина Drozd).

След напускането на Jones групата отново решава промени стила си.

През 1997-а Warner отстъпват и финансират музикалния експеримент Zaireeka – четворен албум, който трябва да се слуша на четири CD плейъра едновременно.

Макар и да не е за вярване, този албум не е пълен комерсиален крах. Покрай Zaireeka, The Flaming Lips извършват своя „паркинг експеримент” – те събират на едно място 40 доброволци, които да пуснат 40 различни записа на бандата от касетофоните в колите си.

Докато се появи следващият им албум, на групата се случват няколко трагедии. На Drozd – единственият мултиинструменталист в бандата, едва не ампутират ръката заради пристрастяването му към наркотиците. Ivins пък остава няколко часа заклещен в колата си, след като тя е затрупана от лавина. За капак бащата на Coyne умира от рак.

Свърхзвукови шедьоври

Макар The Flaming Lips да стават известни през 90-те с албумите и експериментите си, феновете трябва да почакат до 1999 г., преди бандата да издаде албум, когото критиката определя за шедьовър.

В The Soft Bulletin те смесват традиционни поп песни със собствената си представа за музиката. Някои го смятат за последовател на албума на Beach Boys – Pet Sounds, и за най-добрия в кариерата им.

The Soft Bulletin бързо се превръща в хит и скоро е определен за един от най-великите на десетилетието. Dave Fridmann пък получава огромно признание за революционното си продуциране на тавата. В едно интервю той казва, че те престо искали да звучат като Janet Jackson.

Yoshimi Battles the Pink Robots, издаден през 2002-а, отива дори по-далеч от предшественика си, що се отнася до продуциране. Той постига огромен търговски успех, като продава над 5 млн. копия. Освен това носи на TFL първото им „Грами” – за най-добър инструментал, заради последното парче Approaching Pavonis Mons by Balloon (Utopia Planitia).

Когато през 2004-а албумът Lollapalooza е отменен, The Flaming Lips влизат в студио, за да започнат работа върху единадесетата си тава – At War With Mystics. Повече от всички други, този албум разчита на китарите. Добре е възприет от критиката и феновете, но не постига комерсиалния успех на предишните два. Същата година TLF записват песен за филма SpongeBob Square Pants, наречена SpongeBob and Patrick Confront the Psychic Wall of Energy.

Embryonic – 12-и епизод

Документалният филм Fearless Freaks, който проследява живота на бандата през изминалите десетилетия, е издаден през 2005 г. Задно с него излиза и компилация от клипове на бандата – VOID. Година по-късно TLF печелят второто си „Грами” отново за най-добър инструментал – парчето с безкрайно дългото заглавие The Wizard Turns On… The Giant Silver Flashlight and Puts on His Werewolf Moccasins.

В край на 2008-а светът най-сетне вижда филма Christmas on Mars заснет от бандата през март 2001 г., когато песента на TFL Do You Realize? От албума Yoshimi Battles the Pink Robots става официален рок химн на Оклахома.

The Flaming Lips - Do You Realize

Дванадесетият студиен албум Embryonic, който излезе през октомври, е първият от 15 години насам, който не е продуциран от Dave Fridmann. Бандата отново променя стила си, като създава нещо срудно между шедьовър и музика за задоволяване на собствените си нужди. Критиците радушно приемат новия завой в кариерата на TFL.

За да ти дадем поне бегла представа за майтапчийската същност на албума, ще ти кажем, че Karen O от Yeah Yeah Yeahs се появява като гост в сингъла I Can Be a Frog, където тя издава... животински звуци. Може би The Flaming Lips за достигнали апогея си. Може би бъдещето ни е подготвило още щуротии от ку-ку магазина на бандата от Оклахома. Във всеки случай едно нещо е сигурно – като погледнеш назад през изминалите 20 години, ще преброиш на пръстите на едната си ръка бандите, които са отишли толкова надалеч с музикалните си идеи.

Свързани

Коментирай

Поле за таг

Какво става