Beat 'n' Sound

Биография: Blur – бандата, която характеризира ерата на брит попа

През 90-те Blur бяха основните претенденти за титлата Кралете на брит попа. Тогава те записаха един от най-хубавите сингли за всички времена, после се разделиха и пак се събраха за няколко музикални ангажимента във Великобритания. Наскоро издадоха компилацията Midlife: A Beginner's Guide to Blur – достатъчна причина да те запознаем с кариерата на една от най-интересните британски групи за последните 20 години.

Приятелите от детство Damon Albarn и Graham Coxon се запознават с Alex James в колежа London's Goldsmith през 1988 г. По-късно към тях се присъединява и барабанистът David Roundtre. Групата сменя името си от Seymour на Blur, след като Foods Records им дава списък с имена, от който да си изберат, като част от първият им звукозаписен договор.
През пролетта на 1990-а, Blur започват с свирят като подгряваща група на американците The Cramps по време на турнето им във Великобритания. Първият им сингъл She's So High излиза през есента на същата година и дебютира под номер 48 в UK сингъл класацията. Вторият им сингъл There's No Other Way, е с много по-голям успех в класацията и стига до Топ 10, превръщайки Blur в звезди от световна величина.

Тези две парчета, които са част от дебютния им албум Leisure (1991), се приемат добре от критиката, която ги определя като единствените добри песни в един иначе посредствен проект. Повлияни от Stone Roses и музиката в Манчестър от началото на 90-те, Blur звучат като всяка друга банда, а очакванията към тях са по-скоро стилът им да се доближава до този на Soup Dragons или The Farm.

Blur:There's No Other Way

Blur:There's No Other Way

Завладяване на нови територии

След неуспеха на дебютния им албум групата е спечелила само 60,000 британски паунда и единствената им надежда е турне в САЩ. В навечерието на турнето групата издава сингъла Popscene, считан от мнозина за повратен момент в развитието на Blur. Парчето обаче не се приема много добре от публиката.
След като се връщат от Щатите, Blur заедно с Andy Partridge от XTC започват работа върху втория си албум. Скоро обаче се разделят и успяват да запишат само три парчета. Blur отново започват работа със Stephen Street по втория си албум Modern Life Is Rubbish. В него песнитe им са повлияни от брит поп величия като The Kinks, Small Faces и The Jam, а не от музиката на Манчестър. Въпреки че не постига комерсиален успех, албумът е признат за повратна точка в кариерата на Blur, точно преди да се превърнат във всеобщи любимци.
Сингълът Girls & Boys" към албума Parklife от 1994 г. дълго време е в Топ 10 и от двете страни на Океана. Parklife, заедно със сингъла To the End, остава в Топ 40 за невероятните 90 седмици. През 1995-а на наградите BRIT бандата печелят четири отличия, включително за най-добра група и за най-добър албум.

Blur:Girls & Boys

Битката за Британия

След наградите BRIT Blur продължават работа по Modern Life Is Rubbish. В същото време пресата нагнетява враждата между тях и Oasis. Кулминационният момент е, когато и двете банди анонсират пускането на новите си сингли на една и съща дата, 14 август. Битката приключва в полза на Blur, които продават от Country House 50 000 копия повече от Roll With It на Oasis. Медийната война между двете банди стига до крайности. Фронтменът на Oasis Noel Gallagher заявява, че се надява Albarn и James да се разболеят от СПИН и да умрат.
Независимо от многомилионните продажби на сингли като The Universal и Charmless man, Blur официално губят битката, когато Oasis с "(What's The Story) Morning Glory" продават над 4 млн. копия в САЩ и триумфират на Brit наградите следващата година.
Следващият им албум, сериозно повлиян от Beck и lo-fi героите Pavement, рискуваше да се превърне в тотален комерсиален крах. Опасенията обаче се оказаха напразни. Първият сингъл Beetlebum покори класациите и стана най-продаваният в Щатите. Вторият пък – Song 2, се превърна в най-популярната песен на групата, нареждайки се до такива тотални хитове като Smells Like Teen Spirit на Nirvana.

Blur:Song 2

Разделяне и събиране

След 9-месечно световно турне групата издава компилацията Bustin'+Dustin за японския пазар. Тя съдържа ремиксове на Thurston Moore (Sonic Youth), Mody и William Orbit. Blur избират Orbit да продуцира следващият им албум 13 (1999), а в същото време Coxon реализира първия си солов проект The Sky Is Too High. Когато излиза сингълът Tender, той показва групата в съвсем нова светлина и никой не може да предскаже какво ще донесе 13. Опитвайки се да разширят музикалния си хоризонт, Blur записват този хубав и доста претенциозен албум. И докато много критици го определят като един от най-хубавите и смелите на групата, други се оплакват от твърде дългите и скучни песни в него.
Think Tank (2003), последния албум на Blur, съдържа само парчета на Coxon . Влиянието на Африка и Близкия Изток се забелязва осезаемо в записите. Албумът достига върховете на UK класациите със синглите Out of Time, Crazy Beat, и Good Song. През ноември 2008 Albarn и Coxon обявяват последния си концерт, който насрочват за юли 2009 на Hyde Park в Лондон. Билетите са разпродадени за минути, обявена е и втора дата. Blur участват и на няколко фестивала във Великобритания. Пресата нарича концерта им в Гластънбъри “фестивално шоу на десетилетието”, което се оказва и последното за групата.
От необещаваща манчестерска истерия в началото на 90-те до всеобщи любимци на публиката, Blur се превръщат в група, характеризираща една цяла ера в британската музика.

Дискография:

Leisure (1991)
Modern Life Is Rubbish (1993)
Parklife (1994)
The Great Escape (1995)
Blur (1997)
13 (1999)
Think Tank (2003)

Компилации и изпълнения на живо:

The Special Collector's Edition (1994)
Live at the Budokan (1996)
Bustin' + Dronin' (1998)
The 10 Year Limited Edition Anniversary Box Set (1999)
Blur:The Best of (2000)
Midlife:A Beginner's Guide to Blur (2009)
Live @ Hyde Park (unreleased)

Официален сайт >> http://www.blur.co.uk/

Свързани

Коментирай

Поле за таг

Какво става