Vampire Weekend: Contra (XL)
Преди две години, когато излезе дебютният албум на нюйоркчаните Vampire Weekend, критиците в един глас започнаха да славословят новата и “оригинална” банда, която за разлика от хиляди други независими групи не звучеше тъжно.
Оказа се обаче, че не са изобретили нещо ново. Вместо това те са променили пост-пънка и музиката от 80-те и са пили от чашите на Paul Simon, Talking Heads (преди David Byrne да полудее) и Peter Gabriel. Страхотните им поп парчета с афро ритми и аранжименти бяха неустоими. Но бремето от брилянтния им дебют е много тежко и очакванията за втория им албум са огромни.
За щастие квартетът Vampire Weekend, в който влизат Ezra Koenig, Chris Balo, Rostam Batmanglij и Chris Tomson, е успял да запише ако не по-добър, то поне не по-лош албум от предишния.
Contra започва с маримба звучащото парче, а в следващия половин час комбинира синт поп, Clash, реге, ска, калипсо, авро-поп, стадионен рок, пънк, фолк, M.I.A., както и идолите, които бандата “откраднаха” за предишния си диск.
Vampire Weekend:Cousins
Този албум е крачка напред в сравнение с предишния – едноименния Vampire Weekend. В него момчетата, без да се срамуват ни най-малко, продължават да свирят парчета, които ни напомнят за Walcott или A-Punk, но сега са поели по една не толкова добре отъпкана пътека, за да изследват неизследваните граници на поп музиката. Първият сингъл Cousins ни напомня за Paul Simon от времето на Graceland, гарниран с щипчица дизайнерски наркотици. I Think UR A Contra пък е мечтателна балада, която не звучи като нищо друго, което сме чували от Vampire Weekend.
Ако са те изнервили преди две години, може би сега ще почнеш да ги мразиш. Но ако песните им са направили по-поносими скучните ти дни, в такъв случай Contra ще е продължението на една красива поп история от XXI век.

Регистрираните потребители могат да коментират, редактират профила си, да общуват с приятелите си, да участват в игри... все още ли се колебаеш?