Beat 'n' Sound

Massive Attack: Heligoland (EMI/Dallas)

Новият албум на пионерите от Бристол е сред най-чаканите за 2010-а. След 7-годишна пауза Massive Attack се завръщат с петия си студиен диск Heligoland. Те все още са във форма, но…

Няма смисъл да описваме кариерата на Massive Attack. Бристолските пионери на стила, наричан от музикалната преса трип-хоп – термин, който те, Portishead и Tricky вече намразиха, издадоха три албума през 90-те. Blue Lines, Protection и Mezzanine бяха кой от кой по-добри.
След турнето от есента на 1999-а, посветено на последния от споменатите албуми, Andrew “Mushroom” Wolves напусна бандата. Наполеоновското командорене от страна на Robert “3-D” Del Naja доведе дотам, че Grant “Daddy G” Marshall беше изключен от посредствения четвърти албум 100th Window, издаден през 2003 г.
Междувременно Daddy G и 3-D заровиха томахавката, но трябваше да изминат цели седем години, преди да запишат нещо ново. Въпросът е дали си е струвало.
Албумът започва с готическата и хипнотична мантра Pray for Rain на Tunde Adebimpe от TV on the Radio. Тя показва, че Massive Attack са в най-добрата си форма от няколко години насам. Бристолците сменят напълно стила и придават на песента епичен привкус.
Брилянтното първоначално впечатление се разваля от участието на Marina Topley-Bird в Babel. Въпреки богатото си звучене песента е като безлично парче на Tricky.
И тогава идва ред на Splitting the Atom, която направо те разбива. Несъмнено тази песен е една от най-добрите в албума. В нейната основа е ужасяващият и рязък бас на Daddy-G придружаван от воя на Horace Andy and 3-D. Тя звучи като ремикс на най-добрите песни на Tom Waits и напомня за пикове в кариерата на Massive Attack като Risingson и Eurochild.

Massive Attack-Splitting the Atom

Четвърта е песента Girl I Love You, в която се завръща реге майсторът Mr. Andy. Той я спасява от посредствеността и я прави да звучи като някои от най-добрите парчета в Mezzanine, особено Man Next Door. Второто появяване на г-жа Bird в албума е в песента Psyche, която въпреки богатия си аранжимент е най-слабата в Heligoland. Както между впрочем всичко, което е правела, след като беше зарязана от Tricky.
Гост-музикантите не свършват дотук. Ред е на Guy Gurvey от Elbow, който участва във Flat of the Bride. Тази песен е още едно разочарование, въпреки че е пълна с джаз, блус и електро – нещо, с което музикантите от Warp ни заливат вече 20 години. Парчето Paradise Circus, в което се изявява Hope Sandoval, подобрява малко ситуацията със своите сладки и невинни вокали и напомня за някои бижута от DJ Krush, както и песни от Protection с Tracy Thorn.

Massive Attack - Flat Of The Blade

За пръв път в кариерата си 3-D се изявява като певец в парчето Rush Minute. То обаче не е нищо особено и ни напомня защо 100th Window беше посредствен албум. Следващият гост-музикант е Damon Albarn в песента Saturday Come Slow. Това е една приятна любовна балада, която щеше да пасне по-добре на неговата разпаднала се вече група Blur от времето на албума 13, отколкото на диск на Massive Attack.
Последна е песента Atlas Air. Благодарение на вокалите на Del Naja, мрачната атмосфера и органа, който си играе с нервите ти, тя може да се превърне в класика на Massive Attack.
Така стигнахме до края на албума, който ни прилича повече на една трип-хоп компилация с 5 наистина добри парчета, докато останалите са малко или много безинтересни. Ако вземем предвид дългото чакане, бристолците можеха да се постараят малко повече (или пък вероятно за толкова им стигат силите). Все пак отминаха доста години от времето, когато Massive Attack бяха възприемани като музикални пионери, и цели две десетилетия, откакто за първи път ги чухме.
Кой знае? Ако Heligoland не беше дело на една от най-любимите ни групи, може би нямаше да му обърнем особено внимание. Но тъй като е на Massive Attack, непрестанно го слушаме, въпреки че доста ни разочарова. Ех, любов…

Massive Attack >> http://massiveattack.com/

Свързани

Коментирай

Поле за таг

Какво става