Beat 'n' Sound

Кратко ревю на Топ 10 албумите за февруари

Февруари се изниза. Снегът се разтопи, котките на съседа се разгониха, а ние изпълняваме обещанието да правим кратки месечни ревюта на албумите, които слушахме през най-краткия месец от годината.

Докато януари беше доста постен откъм нови албуми, февруари раздвижи пазара и изпълнителите започнаха да издават материал като луди. Беше ни доста сложно да изберем само 10 албума. И тъй като трябваше да хвърлим доста общ поглед върху новоизлезлите дискове, някои наистина добри попадения не влязоха в класацията ни. Така че, ако имаш време, чуй Blockhead:The Music Scene, Felt (Slug and Murs):Felt 3, Xiu Xiu:Dear God I Hate Myself и Shearwater:Golden Archipelago. Кой знае, може и да ти харесат…

Joanna Newsom:Have One On Me (Drag City)

Г-ца Newsom винаги ни предлага нестандартни неща, най-вече заради арфата си (инструмент, който не чуваме доста често в поп-музиката). Нещата не са по-различни и в третия й албум. Проблемът е, че е решила да издаде троен диск, превръщайки красота на безупречно написаните си и аранжирани песни в нещо, което идва в повече на средностатистическия слушател. Прослушахме два диска и стигнахме до извода, че макар и да са брилянтни, няма да си ги пускаме често.

Joanna Newsom – '81

Gil Scott Heron:I'm New Here (XL)

Наричат го Кръстника на хип-хопа и черния Bob Dylan, чиято кариера продължава повече от 40 години. Това е първият от 16 години албум на автора на The Revolution Will Not Be Televised. Но какво да очакваме от I’m New Here?
Комбинация от соул, фънк, джаз, хип-хоп, много речитативи, мъничко пеене – всичко това е чудесно преплетено в този до болка откровен албум. Ще ти хареса освен, разбира се, ако не си фен на речитативите.

Gil Scott Heron – Me And The Devil

BlakRoc:BlackRoc (V2 / Co-op)

Dan Auerbach и Patrick Carnes – блус-рок дуетът, известен като The Black Keys, реши да запише албум с рапъри и нарече проекта BlakRoc. Но за разлика от безбройните други повече или по-малко успешни кръстоски в миналото, този диск заслужава внимание. Просто защото е великолепен.
Цялото нещо е “сглобено” от Damon Dash и включва вокали от Ludacris, Mos Def, Raekwon, RZA, Ol’ Dirty Bastard и Q-Tip. Абсолютно задължителен албум.

BlakRoc – Ain't Nothing Like You

RJD2:The Colossus (RJ's Electrical Connections)

Преди десетина години флегматичният John “RJD2” Krohn издаде брилянтния албум Deadringer за лейбъла Def Jux, продуцирал велики негови микс албуми като Your Face or Your Kneecaps. Самия RJD2 пък критиците го сравняваха с диджей Shadow. След още един диск (Since We Last Spoke) за въпросния лейбъл той реши да изостави стадото. Междувременно записа The Third Hand и най-новия си албум The Colossus, който можеш и да пропуснеш, защото не е толкова добър, колкото предишните.

RJD2 – Let There Be Horns

The Soft Pack:The Soft Pack (Kemado)

Има албуми, които карат критиците да чуруликат от щастие, просто защото никой нормален човек не може да ги слуша. Има обаче и албуми, които наистина променят света на музиката. Дебютният диск на тази банда от Сан Диего не влиза в нито една от горните категории, но съдържа 10 песни, които ни напомнят за най-доброто от The Strokes, Modern Lovers и Wire. Никоя от тях няма да те развълнува истински, но накрая ще искаш да прослушаш Answer to Yourself още няколко пъти.

The Soft Pack – Answer to Yourself

Pantha Du Prince:Black Noise (Rough Trade)

За разлика от безбройните си германски колеги, които не мислят за нищо друго освен техно и транс, Hendrick Weber, познат като Pantha Du Prince, още от първия си албум през 2004 г. Diamond Days показва, че е голям фен на британските банди от 90-те като Ride и My Bloody Valentine. Подобна атмосфера ще откриеш и в най-новия му четвърти диск, в който гост-музиканти са Noah Lennox от Animal Collective и Tyler Pop. Но въпреки страхотните мелодии този албум на моменти звучи като саундтрак към документален филм за животни.

Pantha Du Prince – Bohemian Forest

Lil Wayne:Rebirth (Island)

Кой знае, ако светът не беше посрещнал враждебно диска Tha Carter III, вероятно Lil Wayne никога нямаше да реши да запише рок албум? Но докато в предишния диск нещата бяха перфектно навързани, то този ни кара да преосмислим отношението си и да се усъмним в качествата на предишните албуми. Просто защото Rebirth е абсолютен боклук. Най-лошият. И е пълен с ауто-тюнове. А ние си мислехме, че новите Black Eyed Peas са най-скапаното нещо, което сме чували.

Lil Wayne – In The Morning

Sade:Soldier Of Love (Sony)

Хубаво е да има хора, които знаят какво да правят. Вземи например Sade. Тя чака цели 10 години след последния си албум Lover’s Rock, преди да събере достатъчно добър материал. Чак тогава се реши да запише нов диск, който наистина страхотен. През това време безчет арендби изпълнителки издаваха по пет и повече албума, в които трудно можеш да намериш достатъчно добри парчета, че да съставиш някаква прилична компилация. И въпреки всичко, ако трябва да бъдем честни, Sade не ни липсваше кой знае колко.

Sade – Soldier of Love

Local Natives:Gorilla Manor (Frenchkiss)

Живеем във време, в което има публика за всички музикални стилове. Много публика. Защото вече някак си не е готино да слушаш същата музика като своите приятели. Трябва да си поне мъничко по-различен. Тъкмо заради това, когато преди две години наш приятел слушаше Fleet Foxes, ние си помислихме, че става въпрос за някаква краткотрайна мода. Но изведнъж отвсякъде започнаха да се пръкват клонинги. Един такъв е бандата Local Natives. Те наистина са записали няколко добри песни. Проблемът е, че всички те звучат подобно. Но пък на кого му пука?

Local Natives – Wide Eyes

Liars:Sisterworld (Mute)

Ех, тези Liars… Все още са оригинални и единствени по рода си. Sisterworld вероятно е най-добрият им албум досега, макар че дебютният They Threw Us in a Trench and Stuck a Monument On Top трудно можеше да бъде надминат. В новия си пети диск бандата е разширила хоризонта си, като е включила Tom Waits и TV On the Radio. Пост-пънк стилът й си е все така опустошителен и брутален за които и да било уши.

Liars – Scissor

Коментирай

Поле за таг

Какво става