Beat 'n' Sound

Кратък преглед на Топ 10 албумите през януари

Януари най-сетне се изтърколи. Депресиращ месец, в който музикалните събития са рядкост. Та поради това ние го дадохме по-лежерно. За да ти се реваншираме, ти предлагаме ревю на десет албума, които правеха дните ни по-интересни.

Признаваме си, че го ударихме на мързел, но януари е скучен месец, що се отнася до музикалната индустрия. Всички мислят предимно за най-добрите албуми на изминалата година, броят си спечелените пари от декември, а стойностните записи са рядкост. Заради това решихме да ти представим десет януарски албума, за които вероятно сме пропуснали да напишем по някой ред, така че се надяваме да си харесаш нещо. Това е началото на една традиция, която ще спазваме през цялата 2010-а.

Midlake:The Courage of Others (Bella Union)

След добре приетия от критиката диск The Trails of Van Occupanther тексасците Midlake се завръщат 4 години по-късно с меланхоличен фолк албум. Той може и да не надмине предшественика си, но предлага перфектни за депресиращия януари песни. Вероятно няма да те притесни фактът, че не звучат като бегълци от 60-те години на миналия век, каквито са Pentangle или Fairport Convention.

Midlake – The Courage of Others

Vampire Weekend:Contra (XL)

За щастие Vampire Weekend успяха да запишат албум, който ако не е по-добър, то поне не е по-лош от предшественика си. Първата песен в Contra е маримба звучащата Horchata, а за половин час и 10 парчета бандата минава през синт-поп, Clash, реге, ска, калипсо, афро-поп, стадионен рок, пънк, фолк, M.I.A. Същото се случи и с предишния им албум, в който “откраднаха” своите музикални идоли. А после оглавиха Billboards. Дали отново ще се случи същото?

Vampire Weekend – Cousins

Four Tet:There Is Love in You (Domino)

Пет години след последния си диск Kieran Hebden, познат като Four Tet, се завръща с един албум, който доказва, че този електро пионер все още има с какво да ни изненада. Може би There Is Love in You не е толкова добър колкото гениалния Rounds, но този микс от джаз, електро, африкански ритми и пост пънк винаги може да те настрои за медитация или пълен чилаут.

Four Tet – Sing – There Is Love In You

Los Campesinos:Romance Is Boring (Wichita)

Преди две години бандата от Уелс записа два пълни с веселие студийни албума. Romance Is Boring продължава тази традиция, но темите, които засяга, са далеч по-мрачни. Това е може би най-добрият албум на Los Campesinos и доказва, че в ръцете на истински майстори всякакви лудории могат да звучат неустоимо добре, а не претенциозно и отегчително. Това са истинските последователи на Super Furry Animals. Прави ли сме?

Los Campesinos! – Romance Is Boring

Timbaland – Shock Value II (Atlantic)

Някъде в началото на века Timbaland беше господарят на поп света. Продуцираше революционни албуми. Само си спомни за Miss E… So Addictive на Missy Elliott. После всичко отиде по дяволите.
Третият му албум е свидетелство за това. Вторият от серията Shock Value е пълен с гост музиканти като Miley Cyrus, Brandy, Kate Perry, но повечето песни са пълен боклук. Като тази тук:

Timbaland – Morning After Dark

Eels:End Times (Vagrant)

Mark Oliver Everett е може би най-големият кутсузлия в историята на музиката. Преди албума Electro-Shock Blues от 1998 г. той загуби сестра си, няколко приятели и кучето си, а на майка му й откриха рак. При записа на настоящия албум пък се разведе, което е повлияло на музиката вътре. Получила се е една депресираща, но красива комбинация от рок и блус. Дискът е малко монотонен, но е идеален за тази депресираща част от годината.

Eels – End Times

Surfer Blood:Astro Coast (Kanine Records)

Преди няколко седмици, когато ти представихме топ 10 на бандите, за които да се ослушваш през 2010-а, Surfer Blood не попаднаха в списъка, просто защото не остана място. Astro Coast се опитва да звучи като Pixies отпреди 20 години и Weezer, преди да станат пълни смешници. За съжаление всяка група, която търси вдъхновение от 90-те години на миналия век, не може да избегне сравнението с Pavement. А това е много тежко бреме.

Surfer Blood – Swim (To Reach the End)

Mary J. Blige:Stronger with Each Tear (Matriarch / Geffen)

Кралицата на хип-хопа и соула, както е титулувана от онези, които я обожават, се завръща с един стандартен за класата й албум, какъвто е издавала много пъти в кариерата си. Качеството на записите е от най-високо ниво, а песни като Color вдигат летвата много високо за нейните последователите, които се пръкват по няколко на месец. Не можем обаче да се отърсим от чувството, че албумът би могъл да звучи доста по-смело и да издържи повече от две завъртания на плейъра ни.

Mary J. Blige – I Am

Beach House:Teen Dream (Sub Pop)

Според критиците балтиморският дует, който се състои от Victoria Legrand и Alex Scally, е надминал себе си в третия си албум, макар че все още не се е отърсил от меланхолията. Почти всеки критик сравнява Beach House с Fleetwood Mac, Mazzy Star и Nico, обаче още един медитативен албум дори на нас ще ни дойде в повечко. Чудесен диск, но ние искаме нещо с тътнещи баси и танцувален ритъм.

Beach House – Norway

Lindstrom & Christabelle:Real Life Is No Cool (Smalltown Supersound)

И накрая един албум, който ни изправи от столовете и ни запрати директно към денсинга. Е, говорим за едно миниатюрно пространство от пода в хола ни, но поне се раздвижихме. Норвежкият продуцент Lindstrom и партньорката му Christabelle са направили албум, в който всяка песен би могла да бъде денс хит на годината. Диско от 70-те, освежено със съвременни ритми, в един фантастичен продукт, на който малцина могат да устоят.

Lindstrom & Christabelle – Let's Practise

Коментирай

Поле за таг

Какво става