Gorillaz: Plastic Beach (EMI)
Изминаха 12 години, откакто Damon Albarn и Jaime Hewlett създадоха Gorillaz. Идеята се родила на шега, след като веднъж двамата гледали твърде много MTV, а изживяването било ужасно. Съвсем изненадващо Gorillaz превзеха света на поп музиката и продадоха 15 млн. копия от албумите си. Дебютният им диск Demon Days спечели “Грами” и стана едно от малкото неща, по които не плюем, след като чуем за тези награди.
Третият им студиен албум Plastic Beach предлага доста забавление и те пренася през жанрове, за които или не си чувал, че съществуват, или забравил за тях, след като дълги години си бил бомбардиран с разни боклуци. Дискът очарова с приятни мелодии, които са замислени като бъдещи мегахитове, но ние се опасяваме, че те няма да споделят съдбата на Feel Good Inc. или Clint Eastwood. Просто защото са малко по-меланхолични от необходимото и ни напомнят за злините, които правим. Въпреки това са достатъчно съблазнителни, за да ни карат да ги слушаме отново и отново.
Албумът започва с оркестрално интро с хор от чайки и океански вълни. След около минута идва ред на Snoop Dogg с парчето Welcome to the World of the Plastic Beach, който като истински артист ни запознава със света, който ни предстои да обитаваме през следващия час.
Но това е едва началото на историята. Защото след това се изявяват Hypnotic Bass Ensemble, Kano, Bashy, Bobby Womack, Mos Def, Gruff Rhys, De La Soul, Little Dragon, Mark E. Smith, Lou Reed, Mick Jones, Paul Simonon и Ливанският национален оркестър за ориенталска арабска музика.
Gorillaz – Stylo
Чисто музикално, това е най-дръзкият албум на Albarns досега. В него той комбинира звуци от ориента с разни поп-ритми, обединява Morricone с хип-хопа, командирова Bobby Womack в анимационно филмче, а изпълнението на Little Dragon в Empire Ants е един от най-добрите дуети, които сме чували напоследък.
Като прибавим към всичко това първия сингъл Stylo, в който участват Mos Def и Bobby Womak, една песен без припев, странното парче Superfast Jellyfish и краут рок цирка в Glitter Freeze с Mark E. Smith на микрофона, може да схванеш какво ще те очаква, когато посетиш Plastic Beach.
Може би малко претенциозен, но не и импозантен, този албум, в който всяка песен те дразни приятно, ще ти предложи много приятни моменти, докато го слушаш.

Регистрираните потребители могат да коментират, редактират профила си, да общуват с приятелите си, да участват в игри... все още ли се колебаеш?