RSS Feed
Facebook
TwitterBroken Bells: Broken Bells (Columbia)
Mercer и Dangermouse работят върху проекта си повече от 6 години. Няма как да не го сравним с предишни техни работи. The Shins дължат известността си на филма на Zach Braff “Гардън Стейт” (2004), който ги превърна в герои на независимата музика, а албумите им Wincing the Night Away и Chutes to Narrow станаха критерии за качество.
Dangermouse превзе света първо с албума Grey Album, а после и със Cee-Lo в Gnarls Barkley. С миналогодишния си проект с Mark Linkous/Sparklehorse и David Lynch, който се казва Dark Night of the Soul, той доказа, че се справя отлично с всички музикални жанрове.
“Мелодичен, но същевременно експериментален”, заяви Burton за настоящия албум. Той е почти безупречен, но не представя нищо ново.
Broken Bells – The High Road
Ето например откриващото парче The High Road. Само по себе си то е една типична кънтри балада, която се отличава от останалите с квази-психеделичното си звучене, напомнящо някои от най-добрите песни на Beach Boys. Парчето Vaporize пък извиква в съзнанието ни класиците на британския рок – от Beatles до позабравените герои Boo Radleys.
Broken Bells – Vaporize
Това обаче е само една хапка от мусаката, която имитира Prince в The Ghost Inside, а също така The Stranglers, Inspiral Carpets и донякъде Radiohead. От всичките тези съставки е излязъл един хрупкав и много лесно смилаем албум.
Или както отбеляза един от нашите колеги (http://drownedinsound.com/releases/15114/reviews/4139273), “Можеше да се получи нещо като Take That в една паралелна Вселена, ако зад миксера беше застанал Wayne Coyne”. Вероятно това е преувеличено, но не много.
Регистрираните потребители могат да коментират, редактират профила си, да общуват с приятелите си, да участват в игри... все още ли се колебаеш?